At our every step
end and beginning
eternity is roughed out

Skylark
the spark of the world
fanned with song

An endless wave
traverses
my sleep

A stray butterfly
white oracle
of tides and winds

Our Lady of Seven Colors―
the horizon is
an open book

Ce qui du monde naît à Brest

Beneath the street
the sea
its cries of cat
Death for three days
his voice still lives
on the answering machine

Japanese translations by Ban’ya NATSUISHI
English translations by Ban’ya NATSUISHI & Jim KACIAN

При всяка наша стъпка
завършвана и зачевана
вечност се скицира.

Чучулигата
искрата на света
се разпали с песен

Безкрайна вълна
прекоси
моя сън.

Заблудена пеперуда
бяло предсказание
за приливи и ветрове

Нашата Господарка на Седемте Цвята -
хоризонтът е
разгърната книга

Какво се ражда от света в Брест

Под улицата
морето
неговите викове на котка
Смърт от три дни
неговия глас все още живее
в телефонния секретар

Превод на японски Бан’я Нацуиши
Превод на английски Бан’я НАЦУИШИ & Джим КАСИАН
Превод на български Михаил МАТЕЕВ

Bin Akio
Japan

My speech is about kokkei, which means humor in English. Kokkei is the resource of laughter. It is an important key word to think about within our theme of "haiku East and West", because sometimes we share laughter in the WHA, laughter that transcends cultural differences. It is important that world haiku appreciates the commonality of laughter. There may be a common pleasure for mankind in it.

I have one more reason to speak about kokkei and humor. Japanese haiku started as a kind of poetry for laughter in the medieval period.

Until the 14th century, there were two ways to make poetry in Japan. One was to make a Chinese poem. Another was to make a Japanese poem called waka. The vocabularies used in each style were different. And the vocabularies used in normal life weren't adopted in both styles.

But haikai, which was born from waka in the medieval times, used both Chinese poetic vocabulary and vocabulary from everyday life. It was a joke in those days. Actually, in ancient China, a word of haikai meant kokkei. Haikai is an ancestor of haiku. For such a reason, haiku is literature of a laughter.

Haiku was born as a poetry of laughter from the international exchange of different cultures. It was the start of a tide which tried to catch the truth by free expression which deviated from the external orthodox.

Teitoku Matsunaga was a haiku poet from the 16th century to the 17th century. His famous haiku is the following.

Shioruru-wa nani-ka annzu-no hana-no iro

Withering is
something to worry
the color of apricot blossoms

An apricot often appeared in Chinese poetry. But it didn't appear in Japanese waka poetry, because anzu, which means apricot, has a Chinese-like pronunciation. Teitoku purposefully used an apricot in Japanese poetry. This was kokkei in itself.

Moreover, there is another example of kokkei in this haiku. Anzu, which means apricot, has another meaning. In ancient Japanese anzu is the verb which means "to worry". So the poet succeeded in giving anxiety to the pretty blossoms which look like cherry blossoms. Though this is a mere pun, I feel it becomes a good haiku to appreciate the prettiness of apricot blossoms.

After that, in the age of Basho, haikai became the poetry which suggests the consciousness of delicate beauty and the inner world, and haikai seemed to leave kokkei. However, I think haikai didn't leave kokkei, but it actually deepened kokkei.

There are many kinds of laughter: a pun, pathos, wit, laughter of discrimination, humor and so on. Basho produced symbolic kokkei. The following is his famous haiku.

Michinobe-no mukuge-wa uma-ni kuwarekeri

Blooming by the road
mallow flowers
eaten by the horse

This is a light laugh. Oh! it was eaten. Here is surprise and transience. And the vital force of the horse is described, too. There are no explanations. But this is one complicated scene if you sharpen your sense of humor.

When he read the haiku, it became world literature. Because what Basho produced in haiku was the same thing as humor based on the humanism which was discovered by Westerners. Basho was not angry at the horse. Nor does he cry for the mallow flowers. He felt sympathy for both, and he was also smiling at the world in which such a thing can happen. At that time, the laughter which Western humor understands was born in Japan. So Basho's haiku is understood all through the world.

Бин Акио
Япония

Моята реч е за кокей, което на английски означава хумор. Кокей е средството за смях. То е важна ключова дума, над която да мислим в нашата тема за “хайку на Изток и на Запад”, защото понякога ние споделяме смеха в WHA, смях, който се издига над културните различия. Важно е, че световното хайку оценява сходството на смеха. Може би в него има общо развлечение за човешкия род.

Имам още една причина да говоря за кокей и хумора. Японското хайку започва като вид поезия за смях в средновековния период.

До 14-ти век има два начина да се прави поезия в Япония. Единият е да се прави китайска поема. Другият е да се прави японска поема, наречена вака. Речниците, използвани във всеки стил, са различни. А речниците, използвани в нормалния живот, не се възприемат в нито един от стиловете.

Но хайкай, който е роден от вака в средновековни времена, използва и китайската поетична лексика, и лексиката от всекидневния живот. Това е шега през онези дни. Всъщност, в древен Китай, думата хайкай означава кокей. Хайкай е предшественик на хайку. По тази причина, хайку е литература на смях.

Хайку е родено като поезия за смях от международната обмяна на различните култури. То е началото на течение, което се опитва да улови истината чрез свободно изразяване, което се отклонява от външната общоприетост.

Тейкоку Мацунага е хайку поет от 16-ти век до 17-ти век. Негово известно хайку е следното:

Shioruru-wa nani-ka annzu-no hana-no iro (Шиоруру-ва нани-ка аннзу-но хана-но ири)

Попарването е
нещо, което трябва да тревожи
баграта на кайсиевите цветове.

В кирайската поезия често се появява кайсия. Но тя не се появява в японската поезия вака, защото анзу, което означава кайсия, има изговор, подобен на китайски. Тейкоку умишлено използва кайсия в японската поезия. Това е самото кокей.

Освен това, има и друг пример за кокей в това хайку. Анзу, което означава кайсия, има още едно значение. В древния японски, анзу е глаголът, който означава “да се тревожа”. Така поетът успява да предаде тревогата на хубавите цветове, които са изглеждали като цветове на череша. Макар това да е чиста игра на думи, аз усещам, че то се превръща в едно добро хайку, което оценява привлекателността на кайсиевите цветове.

След това, в епохата на Башо, хайкай се превръща в поезия, която внушава чувството за нежната красота и вътрешния свят, и хайкай изглежда че изоставя кокей. Обаче, мисля, че хайкай не изоставя кокей, а всъщност задълбочава кокей.

Има много видове смях: игра на думи, патос, остроумие, смях на основа на дискриминация, хумор и така нататък. Башо създава символистичното кокей. Следва неговото известно хайку:

Michinobe-no mukuge-wa uma-ni kuwarekeri (Мичинобе-но мукуге-ва ума-ни куварекери)

Цъфтящи покрай пътя,
цветовете на слеза
са изядени от коня.

Това е смях от сърце. О! той е изяден. Тук е изненадата и преходността. И жизнената сила на коня също е описана. Няма обяснения. А това е една сложна сцена, ако сте заострили чувство си за хумор.

Когато той чете това хайку, то става световна литература. Защото това, което Башо представя в хайку, е същото нещо като хумор, основан на хуманизма, открит от западняците. Башо не е ядосан на коня. Нито плаче за цветовете на слеза. Той съчувства и на двете, но той се усмихва и на света, в който може да се случи такова нещо. По това време в Япония се ражда смехът, който западният хумор разбира. Така хайкуто на Башо се разбира по целия свят.