Mobile menu

Off topic: За Червената шапчица
Thread poster: Empty Whiskey Glass

Empty Whiskey Glass
Local time: 21:05
Bulgarian
+ ...
Dec 5, 2003

Намерих го в един друг сайт. Дълго е ама е свежо, особено ала Джоузеф Хелър.

Едгар Алън По

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал
гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш
се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше
Червената шапчица.



Хорхе Луис Борхес

Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна
галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени
червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност,
абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват
от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то
Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено
неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна,
трескава. Разклоняваща се.


Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата
имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха
Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица,
излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е
много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли,
че вълкът беше започнал отново да се появява насам и като
помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

Ги дьо Мопасан

Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който
опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка,
която все още се преструва на невинна, ала той вярва на
невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя
се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само
по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.



O'Xенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше
сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред
фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....



Дж. Селинджър

- Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате
да узнае те как съм почервеняла през глупавото си детство - цялата тая плява от
рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми
като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на
идиотската си биография. Брат ми - Червеният калпак, отиде в Холивуд - продаде
се като проститутка. Ама аз не съм такава! - каза момичето към косматия вълк
първа.

Джоузеф Хелър

- А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът,
- ти да не си медицинска сестра?
- Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно.
- Ти си луда!
- Защо да съм луда?
- Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.
- Защо???
- Защото съм девствен!
- Че какво общо има това с баба?
- Никой не кани вълк при баба си при такова положение.
- Аз те каня! Каня те у баба си!
- Не, не мога да дойда.
- Защо не?
- Защото си луда.
- Защо да съм луда?
- Защото искаш да дойда при баба ти.
Червената шапчица набръчка чело:
- Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда,
защото искам да дойдеш, така ли?
- Si.


Робърт Бърнс

В цъфналата ръж,
o, в цъфналата ръж,
ах, в цъфналата ръж,
как да кажеш "Къш!"?



Конфуций

Чер Ве На Та-ша попита:
- Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?
- Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство,изнасяйки се на заден ход. Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му,изпадайки в медитация.

Рон Хърбърт

Червената шапчица се приближи:

- Извинвай Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният
психолог.



Луис Каръл

Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се
зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката
си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го
последва, пламнала от любопитство...



Ф. Кафка

Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах
вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е
хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха
погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и
извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че
и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много
търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на
лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога
валеше го изпълваше с униние.

Енди Уорхол

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно
с размери 20 6 х 145 см.

Частна колекция

С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри", Ню Йорк



Джек Лондон

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й
течеше силната кръв на белите покортели на света. Затова, без
да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един
съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята
очарователна женска усмивка.


Ярослав Хашек

- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно
голямо лайно напpавих, това е...

Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата.
Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен
майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски
дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил
на железни панти, които на времето си може и да са били хубави,
но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и
шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се
разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета
и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената
шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше
съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по-подробно на
нея.


Луиз Макмастер Бюджолд

Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли
болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка,
моята диагноза. Спри, не сега, недей отново..."

И изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и
трескаво почука на вратата:


И отново Робърт Бърнс

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Вълчо.
- Иди си. Всички спят у нас.
- Не всички - каза Вълчо.
- Не зная как си се решил!
- Реших се - каза Вълчо.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Вълчо.
- Веднаж да минеш моя праг...
- Да мина - каза Вълчо.
- Ще те посрещна като враг!
- Посрещай - каза Вълчо.
- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй - каза Вълчо.
- Утре ти ще дойдеш пак!
- Ще дойда - каза Вълчо.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума - каза Вълчо.

Максим Горки

I Вариант:

Стаята на бабта беше стара и нечиста. Стъклата на
прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите.
Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си
завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.


II Вариант:

Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела като
богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този
огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела,
затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и
понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.


Реймънд Чандлър

Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове,
които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват
нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.
Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и
съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует
може да се появи зад стъклото на кантората ви.



Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с
най-добро име се ползват тези, които нямат име.
C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли ... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта,
който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е
проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)


Даниел Хармс

Край мен е тъмнина,
очилата ми излитат!
Край мен е тишина,
ушите ми излитат!
Край мен е тъмшина.
ушилата ми излитат!
Леле майко и ти Иван Симьонович,
къде е моят крак?



Чарлз Дикенс

Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква.
Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то
отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на
стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната
шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.


Ерих Мария Ремарк

- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, джин,
калвадос, сливова и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия
дъх на коняка (джина, рома и т.н.). В този аромат имаше тъга и
умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът (джинът и
пр.) беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се
надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Сан Антонио

Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си
търсим ключовете, а ето, че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който
съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент
батко ви Ам Амтонио тегли такава пламли ва бабешка усмивка, че сигурно се
размирисва на пържени ченета.

- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки
дружелюбно цялата пухен ост на пейзажа. На шапотената госпожичка обаче
вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко
сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам
юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За
щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато
заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам
кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.


Жак Превер

Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма - комини, смърт!
Не знаем - мрак, звезди,
безброй съдби...
Защо ридаем аз и ти...

улио Кортасар

Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го
по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо
отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми
вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше... След това
шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми,
положени напряко на тунела.

Кърт Вонегът

След като мина покрай три отклонения, вливащи космите от хотела
на "Холидей ин", ловецът внезапно разбра, че стои точно под къщата на
бабата. Главно защото над него проблесна месингова табелка. Табелката
изглеждаше така: "ДЪРТАТА ШАПЧИЦА".



Йордан Радичков

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да
не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци
дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и
да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А
вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер",
има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то
не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и
да си иде.

Уйлям Шекспир

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената
шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.

(двоуми се)

Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл ...
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива ...
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на моята смелост.
Е, хайде, спри... и прогони тез мисли!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!


Лев Николаевич Толстой

Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и
Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист
поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се
случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се
случи. И на нея и стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше
и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и
говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само
това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

И отново Кърт Вонегът

Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на
баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с
мазнината на всички китайски свине. Така е то ...
Сега, като настана световният глад, защото китайците изядоха
всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги.
Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред
американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички
умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще
се самоизядем за нея.
Але-хоп.
Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги
припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте
засегнати от световния глад. Така е то ...
Але хоп.
Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато
тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея.
Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още
по мое време, когато бях стар. Още тогава, когато един
вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.
Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад
се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг
черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.
Але хоп.
Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не
искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против
глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците.
Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели. В
много отношения между тях нямаше разлика.
Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив,
те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им
миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази
миризма върховна наслада. Така е то ...
В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха
китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с
подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците
прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги
изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад.
Така е то ...
Але хоп.
Но сега Червената шапчица изпитваше сърбеж от
полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи,
и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата
баница и умря от преяждане. Така е то.


Уди Алън

Появи се самият У. А. Той има сдъвкан вид, непрекъснато клати глава и
вършва всяко изречение с "терифик" (страхотно). Камерата го показва в едър
план.

- Прелъстих с кифла сладката Ред Шапщайн, племенница на едно
приятелско еврейско семейство, което, кой знае защо, непрекъснато ме
вземаше за телефонния техник, който се появил в чекмеджето през 1952-ра. У.
А. повтаря изречението 15-20 пъти - колкото са и филмите му. Тонът му е
приобщаващо изповеден и очистително интимен.


Direct link Reply with quote
 

Yuliyana Radoulova
Local time: 20:05
Italian to Bulgarian
+ ...
He-heee:) Dec 8, 2003

Tova mi prilicha na ideata na "Uprajneniya po stil":):):) Super e!

Direct link Reply with quote
 

Iolanta Vlaykova Paneva  Identity Verified
Canada
Local time: 14:05
English to Bulgarian
+ ...
Vjarno dalgo,no super,blagodarja :))) Dec 12, 2003

Svetozar Georgiev wrote:

Намерих го в един друг сайт. Дълго е ама е свежо, особено ала Джоузеф Хелър.

Едгар Алън По

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал
гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш
се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше
Червената шапчица.



Хорхе Луис Борхес

Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна
галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени
червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност,
абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват
от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то
Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено
неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна,
трескава. Разклоняваща се.


Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата
имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха
Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица,
излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е
много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли,
че вълкът беше започнал отново да се появява насам и като
помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

Ги дьо Мопасан

Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който
опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка,
която все още се преструва на невинна, ала той вярва на
невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя
се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само
по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.



O'Xенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше
сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред
фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....



Дж. Селинджър

- Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате
да узнае те как съм почервеняла през глупавото си детство - цялата тая плява от
рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми
като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на
идиотската си биография. Брат ми - Червеният калпак, отиде в Холивуд - продаде
се като проститутка. Ама аз не съм такава! - каза момичето към косматия вълк
първа.

Джоузеф Хелър

- А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът,
- ти да не си медицинска сестра?
- Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно.
- Ти си луда!
- Защо да съм луда?
- Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.
- Защо???
- Защото съм девствен!
- Че какво общо има това с баба?
- Никой не кани вълк при баба си при такова положение.
- Аз те каня! Каня те у баба си!
- Не, не мога да дойда.
- Защо не?
- Защото си луда.
- Защо да съм луда?
- Защото искаш да дойда при баба ти.
Червената шапчица набръчка чело:
- Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда,
защото искам да дойдеш, така ли?
- Si.


Робърт Бърнс

В цъфналата ръж,
o, в цъфналата ръж,
ах, в цъфналата ръж,
как да кажеш "Къш!"?



Конфуций

Чер Ве На Та-ша попита:
- Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?
- Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство,изнасяйки се на заден ход. Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му,изпадайки в медитация.

Рон Хърбърт

Червената шапчица се приближи:

- Извинвай Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният
психолог.



Луис Каръл

Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се
зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката
си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го
последва, пламнала от любопитство...



Ф. Кафка

Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах
вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е
хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха
погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и
извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че
и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много
търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на
лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога
валеше го изпълваше с униние.

Енди Уорхол

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно
с размери 20 6 х 145 см.

Частна колекция

С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри", Ню Йорк



Джек Лондон

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й
течеше силната кръв на белите покортели на света. Затова, без
да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един
съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята
очарователна женска усмивка.


Ярослав Хашек

- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно
голямо лайно напpавих, това е...

Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата.
Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен
майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски
дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил
на железни панти, които на времето си може и да са били хубави,
но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и
шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се
разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета
и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената
шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше
съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по-подробно на
нея.


Луиз Макмастер Бюджолд

Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли
болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка,
моята диагноза. Спри, не сега, недей отново..."

И изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и
трескаво почука на вратата:


И отново Робърт Бърнс

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Вълчо.
- Иди си. Всички спят у нас.
- Не всички - каза Вълчо.
- Не зная как си се решил!
- Реших се - каза Вълчо.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Вълчо.
- Веднаж да минеш моя праг...
- Да мина - каза Вълчо.
- Ще те посрещна като враг!
- Посрещай - каза Вълчо.
- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй - каза Вълчо.
- Утре ти ще дойдеш пак!
- Ще дойда - каза Вълчо.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума - каза Вълчо.

Максим Горки

I Вариант:

Стаята на бабта беше стара и нечиста. Стъклата на
прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите.
Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си
завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.


II Вариант:

Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела като
богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този
огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела,
затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и
понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.


Реймънд Чандлър

Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове,
които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват
нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.
Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и
съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует
може да се появи зад стъклото на кантората ви.



Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с
най-добро име се ползват тези, които нямат име.
C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли ... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта,
който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е
проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)


Даниел Хармс

Край мен е тъмнина,
очилата ми излитат!
Край мен е тишина,
ушите ми излитат!
Край мен е тъмшина.
ушилата ми излитат!
Леле майко и ти Иван Симьонович,
къде е моят крак?



Чарлз Дикенс

Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква.
Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то
отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на
стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната
шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.


Ерих Мария Ремарк

- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, джин,
калвадос, сливова и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия
дъх на коняка (джина, рома и т.н.). В този аромат имаше тъга и
умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът (джинът и
пр.) беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се
надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Сан Антонио

Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си
търсим ключовете, а ето, че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който
съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент
батко ви Ам Амтонио тегли такава пламли ва бабешка усмивка, че сигурно се
размирисва на пържени ченета.

- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки
дружелюбно цялата пухен ост на пейзажа. На шапотената госпожичка обаче
вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко
сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам
юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За
щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато
заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам
кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.


Жак Превер

Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма - комини, смърт!
Не знаем - мрак, звезди,
безброй съдби...
Защо ридаем аз и ти...

улио Кортасар

Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го
по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо
отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми
вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше... След това
шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми,
положени напряко на тунела.

Кърт Вонегът

След като мина покрай три отклонения, вливащи космите от хотела
на "Холидей ин", ловецът внезапно разбра, че стои точно под къщата на
бабата. Главно защото над него проблесна месингова табелка. Табелката
изглеждаше така: "ДЪРТАТА ШАПЧИЦА".



Йордан Радичков

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да
не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци
дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и
да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А
вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер",
има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то
не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и
да си иде.

Уйлям Шекспир

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената
шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.

(двоуми се)

Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл ...
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива ...
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на моята смелост.
Е, хайде, спри... и прогони тез мисли!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!


Лев Николаевич Толстой

Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и
Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист
поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се
случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се
случи. И на нея и стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше
и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и
говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само
това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

И отново Кърт Вонегът

Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на
баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с
мазнината на всички китайски свине. Така е то ...
Сега, като настана световният глад, защото китайците изядоха
всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги.
Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред
американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички
умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще
се самоизядем за нея.
Але-хоп.
Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги
припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте
засегнати от световния глад. Така е то ...
Але хоп.
Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато
тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея.
Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още
по мое време, когато бях стар. Още тогава, когато един
вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.
Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад
се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг
черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.
Але хоп.
Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не
искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против
глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците.
Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели. В
много отношения между тях нямаше разлика.
Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив,
те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им
миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази
миризма върховна наслада. Така е то ...
В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха
китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с
подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците
прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги
изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад.
Така е то ...
Але хоп.
Но сега Червената шапчица изпитваше сърбеж от
полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи,
и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата
баница и умря от преяждане. Така е то.


Уди Алън

Появи се самият У. А. Той има сдъвкан вид, непрекъснато клати глава и
вършва всяко изречение с "терифик" (страхотно). Камерата го показва в едър
план.

- Прелъстих с кифла сладката Ред Шапщайн, племенница на едно
приятелско еврейско семейство, което, кой знае защо, непрекъснато ме
вземаше за телефонния техник, който се появил в чекмеджето през 1952-ра. У.
А. повтаря изречението 15-20 пъти - колкото са и филмите му. Тонът му е
приобщаващо изповеден и очистително интимен.




Direct link Reply with quote
 


To report site rules violations or get help, contact a site moderator:


You can also contact site staff by submitting a support request »

За Червената шапчица

Advanced search






LSP.expert
You’re a freelance translator? LSP.expert helps you manage your daily translation jobs. It’s easy, fast and secure.

How about you start tracking translation jobs and sending invoices in minutes? You can also manage your clients and generate reports about your business activities. So you always keep a clear view on your planning, AND you get a free 30 day trial period!

More info »
memoQ translator pro
Kilgray's memoQ is the world's fastest developing integrated localization & translation environment rendering you more productive and efficient.

With our advanced file filters, unlimited language and advanced file support, memoQ translator pro has been designed for translators and reviewers who work on their own, with other translators or in team-based translation projects.

More info »



All of ProZ.com
  • All of ProZ.com
  • Term search
  • Jobs