 The person shown here is a ProZ.com member. He or she may be contacted directly for language-related services.
|
 Member since Feb '07
Working languages: German to Bulgarian
Bulgarian to German |
| Mariana Pondeva
23 years of experience
NA Local time: 04:29 EET (GMT+2)
Native in: Bulgarian  | |
Welcome to my profile | | Freelancer | | Translation, Editing/proofreading, Website localization | | Specializes in: | | Engineering (general) | Science (general) | | Finance (general) |
| Also works in: | | Business/Commerce (general) | Social Science, Sociology, Ethics, etc. | | Religion | Poetry & Literature | | Paper / Paper Manufacturing | Nutrition | | Materials (Plastics, Ceramics, etc.) | Management | | IT (Information Technology) | Geography | | Forestry / Wood / Timber | Food & Dairy | | Environment & Ecology | Electronics / Elect Eng | | Economics | Computers (general) | | Chemistry; Chem Sci/Eng | Tourism & Travel |
More Less | German to Bulgarian - Standard rate: 0.06 EUR per word / 15 EUR per hour
Bulgarian to German - Standard rate: 0.06 EUR per word / 15 EUR per hour
| | Questions answered: 19, Questions asked: 0 Easy / 0 PRO, PRO-level points: 42 | Sample translations submitted: 1German to Bulgarian: DER GUTE STERN DES TYRANNEN
Detailed field: Government / Politics | Source text - German
Es gibt Politiker, die einen guten Stern
haben, sowenig man ihn auch rational erklären
kann, und es gibt andere, die unter einem schlechten
Omen stehen. Ché Guevara gehörte zu dieser letzten Kategorie
der populären Führer, die zum Scheitern verurteilt scheinen und
möglicherweise unbewusst, dabei aber geradezu selbstmörderisch
dieses Scheitern heraufbeschwören. Ebenso Salvador Allende,
vor einem anderen Hintergrund und in völlig anderer
Form. Fidel Castro dagegen, der Comandante en Jefe, der Máximo
Líder, war das ganze politische Leben lang der Mann mit
dem anhaltenden guten Stern. Seine Revolution mochte dahindarben,
sich rückläufig entwickeln, von ihren einstigen Weggefährten
aufgegeben worden sein, doch er hielt die Stellung.
Ein einzigartiger Fall in der jüngeren Geschichte.
Castros persönliches Charisma, seine Intuition und das Talent
zur medialen Selbstdarstellung sind hier entscheidend. Noch
auf den letzten lateinamerikanischen Gipfeln, als er neben
so renommierten Staatschefs wie etwa Ricardo Lagos stand, war es
doch nicht zu übersehen, dass der Comandante en Jefe selbst nach
über vierzig Jahren auf der politischen Bühne immer noch die
lautesten Ovationen bekam und die größte Aufregung bei der anwesenden
Presse auslöste. Dabei ist es ganz egal, ob seine einstigen
kommunistischen Verbündeten inzwischen vom Erdboden verschwunden
sind, wie katastrophal die kubanische Wirtschaftslage ist oder wie lange die
sogenannte Sonderperiode schon anhält,
dieser dunkle Tunnel ohne Ende. Unvermeidlich stellt sich also die
Frage, wie es dazu kommt; und gibt es darauf auch keine magische
Antwort, reichen politische Analysen allein jedenfalls nicht aus.
Bereits beim Angriff auf die Moncada-Kaserne in Santiago de
Cuba 1953, mitten in der Diktatur von Fulgencio Batista, zeigte
sich Castros guter Stern. Die militärische Operation an sich erwies
sich als ein wahres Desaster. Sie war schlecht geplant und noch
schlechter durchgeführt. Mehr als die Hälfte der 26 Fahrzeuge, die
die Angreifer transportierten, nahm eine falsche Abzweigung
und verirrte sich in den Straßen Santiagos. Ein Teil der Wagen
fuhr durch andere Tore in die Kaserne ein als auf dem Angriffsplan
vorgesehen. Einigen der Rebellen wurden diese Fehler zum
sofortigen Todesurteil. Andere wurden festgenommen und grausam
zu Tode gefoltert. Fidel gelang es jedoch, mit einigen seiner
Gefährten in die Berge zu fliehen und sich dort zu verstecken. Die
Folterungen der festgenommenen Rebellen, von denen manche
einflussreichen Familien der Provinz entstammten, wurden trotz
Pressezensur wenige Tage später bekannt, und der Skandal zwang
Batistas Handlanger, von nun an Vorsicht walten zu lassen. Fidel
Castro, den man fünf Tage nach dem Angriff in einer Hütte aufstöberte,
wurde eine wesentlich bessere Behandlung zuteil als
den früheren Gefangenen.
Während der Gerichtsverhandlung glänzte
er mit all seinem rhetorischen Talent.
Die Richter könnten ihn verurteilen, sagte
er, aber die Geschichte würde ihn freisprechen.
Manche sahen in Fidels Worten entfernte
Anklänge an eine Rede, die Adolf
Hitler in ähnlichen Umständen einmal gehalten
hatte. Doch viel wichtiger ist etwas
ganz anderes, nämlich das bemerkenswerte
Geschick Castros, eine schlecht geplante
Aktion und einen katastrophalen Fehlschlag
in eine politische Sternstunde ersten
Ranges zu verwandeln. Er war stets ein
eher mittelmäßiger Militär und ein träumerischer
Wirtschaftsplaner, doch sein geniales
Talent zur Propaganda konnte ihm
niemand absprechen.
Nach dem Sieg der Revolution sah sich
Fidel noch einmal in einer besonders heiklen
Lage, als Präsident Dwight D. Eisenhower
und sein Vizepräsident Richard Nixon
ihn beseitigen lassen wollten. Die geheimen
Pläne für Castros Sturz standen kurz davor,
ausgeführt zu werden. Doch erneut zeigte sich der gute Stern des
Politikers. Die republikanischen Hardliner verlassen das Weiße
Haus, und ein junger Hoffnungsträger hält Einzug, John F. Kennedy
– der kurz darauf allerdings die Schweinebucht-Invasion zu
verantworten hatte. Und an der Spitze der sowjetischen Regierung
befindet sich ein wesentlich abenteuerlustigerer, längst nicht so
misstrauischer Zeitgenosse wie Stalin, der vom ersten Augenblick
an mit Castro sympathisiert, Nikita Chruschtschow.
Auch wenn Castro auf dem Höhepunkt der Kuba-Krise durch
den Abbau der sowjetischen Raketen durch Chruschtschow verprellt
wurde, machte er doch stets das Beste aus seinem Bündnis
mit der Sowjetunion. Im August 1968, als viele linke Intellektuelle
glaubten, er würde den Einmarsch der Truppen des Warschauer
Pakts in Prag verurteilen, stieß er fast alle vor den Kopf, indem
er seinen östlichen Verbündeten in einer inzwischen berühmten
Ansprache die Treue hielt. Unabhängigkeitsbestrebungen sind
etwas für bürgerliche Intellektuelle, schien seine Botschaft zu
sein. Dem Bündnis mit dem sowjetischen Block verdankte er
eine Art anhaltende zweite Jugend.
Fidel Castro ist bis heute eine verwirrende Mischung aus Messias
und Pragmatiker. Oft hat er zu verstehen gegeben, er sei der
wahre Erbe von José Martí, der großen Figur des kubanischen Unabhängigkeitskampfes.
Doch Martí war ein Literat, ein Dichter,
und sein Leben endete bei einem Kavallerieangriff auf die zahlenmäßig
weit überlegenen spanischen Truppen. Es ist nicht bekannt,
wie ernsthaft sich Fidel von der Symbolhaftigkeit des in
Kuba als „der Apostel“ bezeichneten José Martí hat inspirieren lassen.
Die ersten Gefährten, die sich zu Beginn des Kampfes gegen
Batista in Fidels Schatten zusammenschlossen, hießen im Volksmund
jedenfalls „die zwölf Apostel“. Fidel war folglich der Erlöser,
der Messias höchstpersönlich. Aber Fidel war niemals auf
einen Märtyrertod aus. Er ist das absolute Gegenteil des Apostels
und Dichters Martí und auch Ernesto Ché Guevaras, der im tiefsten
bolivianischen Urwald Nerudas „Der Große Gesang“ las und
nur schwer der Falle hätte entkommen können, in die er selbst getappt
war. Im Unterschied zu ihnen ist Fidel der am wenigsten poetische
und selbstmörderische Politiker des gesamten vorigen Jahrhunderts.
Nein, Gedichte interessierten ihn nicht, dafür aber Abhandlungen
zur Militärgeschichte, Verse kamen nicht über seine
Lippen; dafür konnte er stundenlang über Themen wie Kaffeeanbau,
Tomatenzucht oder industriellen Fischfang reden.
Der Zusammenbruch des sowjetischen Kommunismus brachte
Fidel erneut in eine höchst gefährliche Situation, nur vergleichbar
mit der Krise Ende 1962. Aber man musste davon ausgehen, dass
der schlaue Comandante en Jefe mit seinem ausgeprägten Überlebensinstinkt
noch mindestens einen Trumpf im Ärmel hatte.
Und so war es auch. Ohne jeden ideologischen
Skrupel machte er sich daran, einzelne
Bereiche seiner sozialistischen Planwirtschaft
ausländischen Investoren zu
überlassen. In Gegenwart eines linken
Dichters fühlt der Anführer der Revolution
sich vielleicht nicht besonders wohl, mit
einem kapitalistischen Unternehmer kann
er sich dagegen prächtig verstehen. Wer
sich mit ihm über Bergbau, Landwirtschaft
oder Energiefragen unterhält, wird in ihm
einen Menschen finden, der gern so etwas
wie ein wandelndes Lexikon wäre.
In den vergangenen Jahren ist in Lateinamerika
ein eigenartiges Phänomen zu
beobachten. Man hat den Eindruck, als
setze die Wiederholung eines geschichtlichen
Zyklus ein. Tatsächlich hatte der amerikanische
Kontinent stets eine große Schwäche
für messianische Figuren. Viele führende
Politiker und Intellektuelle fordern lieber
eine reinigende Erneuerung ihres jeweiligen
Landes als schlicht und einfach einen notwendigen Fortschritt.
Parolen, die auf das Volk von jeher ansteckend wirkten und wirken.
Aus diesen Keimzellen entstanden etwa die Santería, der Kult des
heiligen Lazarus oder der Jungfrau von Guadalupe. Und dieser
südamerikanische Symbolismus, wie man es vielleicht nennen könnte,
hat auch die neuen Messias-Figuren oder vielmehr die messianischen
Ambitionen eines Hugo Chávez, eines Andrés Manuel López
Obrador oder eines Ollanta Humala hervorgebracht. Sie alle
könnte man als die geistigen Kinder des Comandante Castro bezeichnen,
und ich bin mir dabei völlig bewusst, welchen Widerspruch
die Vorstellung eines spirituellen Marxismus impliziert. Man
mag darin die etwas unlogischen Beweise von Fidels erneuerter
Bedeutung sehen, seiner dritten Wiedergeburt, wenn man so will.
Redner Castro (2006)
| Translation - Bulgarian
Щастливата звезда на тирана
ЙОРГ ЕДУАРДС
сп. „Шпигел”
Има политици, които са родени под щастлива звезда, въпреки че рационално обяснение за това трудно може да се намери, а има и други, над които витае лошо знамение. Че Гевара принадлежи към тази последна категория популярни лидери, които сякаш са обречени на гибел и някак инстинктивно, като самоубийци, провокират тази гибел. Същото важи и за Салва-дор Алиенде, но в друг план и в съвсем друга форма. За разлика от тях обаче Фидел Кастро, върховният главнокомандващ, Maximo Lider, е бил през целия си политически живот неизменно е човекът под щастлива звезда. Неговата революция може да е преминавала през изпитания, да е отстъпвала назад, да е била изоставяна от някогашните си поддръжници, но той е запазвал поста си. Един изключителен случай в по-новата история.
Личната харизма на Кастро, неговата интуиция и талантът му да отрежда централно място на собствената си личност са от решаващо значение за това. Все още по върховете на Латинска Америка, когато стои до такива авторитетни държавни глави като Рикардо Лагос, не може да не се забележи, че дори след повече от четиридесет години на политическата сцена върховният главнокомандващ все още събира най-бурните овации и предизвиква най-голямо оживление всред присъстващите журналисти. При това няма значение дали неговите някогашни комунистически съюзници междувременно са изчезнали от лицето на Земята, колко катастрофално е икономическото положение в Куба или колко дълго ще продължи така нареченото „извънредно положение”, този тъмен тунел без край. Неизбежно възниква въпросът как се е стигнало до тук; и макар че магически отговор няма, политическите анализи сами по себе си не са достатъчни.
Още при нападението на казармата Монкада в Сантяго де Куба през 1953 година, по време на диктатурата на Фулхенсио Батиста, изгрява щастливата звезда на Кастро. Самата военна операция се оказва истинска катастрофа. Тя е лошо планирана и още по-лошо проведена. Повече от половината от двадесет и шестте превозни средства, които използват нападателите, се отклоняват в погрешна посока и се лутат по улиците на Сантяго. Част от колите навлиза в казармата през входове, които не съвпадат с предвидените в плана за нападение. За някои от бунтовниците тези грешки се превръщат в мигновена смъртна присъда. Други са пленени и изтезавани до смърт. Фидел обаче успява да избяга в планините с няколко свои другари и се скрива там. Въпреки цензурата върху пресата инквизициите на пленените метежници, някои от които са от влиятелни семейства от провинцията, стават известни след няколко дни и скандалът принуждава хората на Батиста да бъдат по-предпазливи. Фидел Кастро е открит пет дни след нападението в една хижа, но към него се отнасят много по-добре, отколкото към първите пленници.
По време на съдебното заседание той блести с целия си реторичен талант. Съдиите могат да го осъдят, но историята ще го оправдае, казва той. Някои долавят в думите на Фидел едва доловими нотки от реч, произнесена няко-га от Адолф Хитлер при подобни обстоятелства. Много по-важно обаче е нещо съвсем друго, а именно забележителното умение на Кастро да превърне една зле планирана акция и едно катастрофално поражение в политически звезден миг от първостепенно значение. Той винаги е бил по-скоро посредствен военен и мечтателен плановик, но никой не може да отрече гениалната му пропагандаторска дарба.
След победата на революцията Фидел отново е в особено деликатно положение, когато президент Дуайът Д. Айзенхауер и неговият вицепрезидент Ричард Никсън искат да организират ликвидирането му. Тайните планове за свалянето на Кастро от власт са разработвани непосредствено преди тяхното осъществяване. Щастливата звезда на политика обаче изгрява отново. Хардлайнерите-републиканци напускат Белия дом и една млада надежда поема властта, Джон Ф. Кенеди, който скоро след това трябва да поеме отговорността за инвазията в Залива на прасетата. А начело на съветското правителство стои един значително по-авантюристичен съвременник, далеч не толкова недоверчив като Сталин, който от първия миг изпитва симпатии към Кастро, Никита Хрушчов.
Макар че в най-напрегнатите часове на Кубинската криза Кастро е огорчен от Хрушчов заради демонтирането на съветските ракети, той винаги извлича най-доброто от отношенията си със Съветския съюз. През август 1968 година, когато много леви интелектуалци вярват, че ще осъди нахлуването на войските на Варшавския договор в Прага, той засяга почти всички, като с кратко слово, добило междувременно популярност, засвидетелства верността си към източните съюзници. Вероятното му послание е, че стремежът към независимост има стойност за буржоазни интелектуалци. На съюза със Съветския блок той дължи един вид продължителна втора младост.
И до днес Фидел Кастро си остава смущаваща смесица от месия и прагматик. Той често дава да се разбере, че се изживява като истинския наследник на Хосе Марти, големият герой на кубинската борба за независимост. Но Марти е писател, поет, и животът му завършва при кавалерийско нападение над силно превъзхождащи по численост испански войски. Не е известно доколко сериозно Фидел се е вдъхновявал от символиката на личност катоХосе Марти, наричан в Куба „Апостола”. Във всеки случай първите съмишленици, обединили се в сянката на Фидел в началото на борбата срещу Батиста, са наричани от народа „дванадесетте апостоли”. Следователно Фидел е самият Спасител, Месията. Но Фидел никога не е жадувал за мъченическа смърт. Той е пълна противоположност на апостола и поета Хосе Марти и на Ернесто Че Гевара, който чете в най-дълбоката боливийска гора „Всеобща песен” на Неруда и трудно би могъл да се измъкне от клопката, в която сам попада. За разлика от тях Фидел е най-малко поетичният и най-малко склонен към самоубийство политик на цялото минало столетие. Не, не го интересуват поеми, но затова пък се вълнува от студия за военната история, устните му не произнасят стихове; в замяна на това с часове може да говори по теми като отглеждане на кафе, добив на домати или промишлен риболов.
Рухването на съветския комунизъм отново изправя Фидел пред една изключително опасна ситуация, сравнима единствено с кризата в края на 1962 година. Не трябва обаче да се забравя, че хитрият Върховен главнокомандващ със своя силен инстинкт за оцеляване има в резерва поне още един скрит коз. И наистина. Без никакви идеологически скрупули той започва да предава отделни сектори от своята социалистическа планова икономика на чуждестранни инвеститори. В присъствието на един поет с леви убеждения вождът на революцията може би не се чувства много добре, но пък с един капиталистически предприемач може да се разбира великолепно. Който разговаря с него за минно дело, селско стопанство или по въпросите на енергетиката, ще види пред себе си човек, който би искал да го възприемат като „подвижна енциклопедия”.
През последните години в Латинска Америка може да се наблюдава своеобразен феномен. Създава се впечатление, че започва повторение на един исторически цикъл. В действителност американският континент винаги е имал голяма слабост към месиански фигури. Много водещи политици и интелектуалци се стремят по-скоро към едно пречистващо обновяване на страната си, а не, просто и ясно, към така необходимия прогрес. Лозунги, които открай време са въздействали и въздействат заразително на народа. Може би от тези кълнове водят началото си сантерия 1), култът към свети Лазар или към Девата от Гваделупа. И този южноамерикански символизъм, както вероятно би могъл да се нарече, има също новите месиански фигури или по-скоро месианските амбиции на един Уго Чавес, на Андре Мануел Лопес Обрадор 2) или на Оланта Хумала 3). Всички те могат да бъдат определени като духовни деца на Команданте Кастро, при това напълно съзнавам какво противоречие съдържа в себе си представата за няякакъв спиритуален марксизъм. В него могат да се видят малко нелогичните доказателства за обновеното значение на Фидел, или, ако искате, на неговото трето възраждане.
1) Религия на потомците на древния народ йоруба, живеещи в Куба и в други страни (наричана "вуду" в Хаити и "макумба" в Бразилия), съхранила най-важните африкански елементи. Тя позволява на смъртните да разговарят директно с божествата (ориша) и да слушат техните наставления.
2) Популярен кмет на Мексико сити, силен опонент на мексиканския президент.
3) Кандидат-президент при изборите в Перу през април 2006, националист, бивш офицер от армията.
(със съкращения)
|
More Less | | MA | | Years of translation experience: 22. Registered at ProZ.com: Oct 2006. Became a member: Feb 2007. | | N/A | | N/A | | N/A | | Microsoft Excel, Microsoft Word, CorelDRAW, Pagemaker, SDL TRADOS, STAR Transit | | German (DOC), English (DOC) | | | This user has earned KudoZ points by helping other translators with PRO-level terms. Click point total(s) to see term translations provided.
Total pts earned: 42
(All PRO level)
| | Top languages (PRO) | | Bulgarian to German | 22 | | German to Bulgarian | 20 | | Top general fields (PRO) | | Tech/Engineering | 30 | | Medical | 8 | | Law/Patents | 4 | | Top specific fields (PRO) | | Mechanics / Mech Engineering | 12 | | Construction / Civil Engineering | 7 | | Law (general) | 4 | | Medical: Health Care | 4 | | Transport / Transportation / Shipping | 4 | | Medical (general) | 4 | | Printing & Publishing | 4 | | Pts in 1 more fld > |
See all points earned > |
|
Profile last updated
Mar 5 |
Expertise