This site uses cookies.
Some of these cookies are essential to the operation of the site,
while others help to improve your experience by providing insights into how the site is being used.
For more information, please see the ProZ.com privacy policy.
This person has a SecurePRO™ card. Because this person is not a ProZ.com Plus subscriber, to view his or her SecurePRO™ card you must be a ProZ.com Business member or Plus subscriber.
Affiliations
This person is not affiliated with any business or Blue Board record at ProZ.com.
Services
Translation, Interpreting, Editing/proofreading, Training
Expertise
Specializes in:
Philosophy
Also works in:
Education / Pedagogy
More
Less
Portfolio
Sample translations submitted: 2
English to Bulgarian: Cornelis de Waal, On Peirce General field: Social Sciences Detailed field: Philosophy
Source text - English (2001). Cornelis de Waal, On Peirce. Wadsworth, Thomson Learning.
pp. 7-8
(I could send the PDF file if required)
NB: the translation of the book in Bulgarian was assisted by Andrey Tashev from the Institute for Bulgarian Literature. The book is under review for publishing.
Translation - Bulgarian От самото начало Пърс е силно повлиян от немския философ Имануел Кант. Той е особено привлечен от архитектоничния метод, чрез който Кант се опитва да превърне философията в завършена и научно организирана система със солидни основи в логиката. Но докато Кант приема съществуващата логика за завършена (поради това, че тя реално не се е променила след Аристотел), Пърс е убеден, че тя се нуждае от цялостно преразглеждане, което е много закъсняло. През 1893 г., когато работи върху книга, наречена „В търсене на метод“, Пърс подчертава, че ако някой следва Кантовия метод, той трябва да започне с преосмисляне на цялата теория на логиката. Пърс си поставя за цел именно това.
За да разберем правилно философията на Пърс, е важно да имаме предвид, че неговата философска система се основава на математиката, част от която е това, което днес наричаме „формална логика“. Освен това трябва да имаме предвид, че по времето на Пърс математиката и формалната логика се променят много бързо и че той работи активно и в двете дисциплини. Следователно новите открития в математиката и формалната логика влияят на философските възгледи на Пърс и често водят до важни промени във философската му система.
За Пърс отношението между логика и математика играе решаваща роля за разликата между формална логика и това, което той нарича „теория на правилното разсъждение“. Предвид дефиницията на математиката от края на първа глава, формалната логика, изучаваща специфичните отношения между чисто хипотетични построения, безусловно попада в математиката. Обратно, логиката, като теория на правилното разсъждение, не е част от математиката, а е нормативна наука. Тя се занимава с въпроса, кое е правилно и кое е погрешно по отношение на разсъждението. Теорията за правилното разсъждение, наричана също и „нормативна логика“, ще бъде представена в следващата глава.
Както показва предишното разграничение, Пърс не разглежда логиката като основа на математиката – възглед, който добива голяма популярност в началото на XX век. За него, напротив, логикът, който изучава теориите на правилното разсъждение, разчита на математѝка да изведе необходимите заключения от определени твърдения или хипотетични състояния. В това отношение логикът не се различава от физиците, икономистите и т.н., които също разчитат на математѝка да изведе необходимите заключения от техните теории. Както пише Пърс в „Как да разсъждаваме“:
Всяка наука има своята математическа част. Веднага след като дадени пропозиции са предложени, дори преди още да са одобрени, е призован математикът, за да обяви какви следствия биха включвали те (R 411.02).
Накратко, формалната логика не е основа на математиката, а е само специален дял от приложната математика. Следователно възгледът на Пърс за отношението между логика и математика значително се различава от този на Готлоб Фреге (1848-1925) и Бъртранд Ръсел (1872-1970). Според тях целият математически корпус може да бъде извлечен от, или сведен до, малък брой основни логически закони. Последният възглед е познат и като „логицизъм“.
Bulgarian to English: A sample from my PhD thesis General field: Social Sciences Detailed field: Philosophy
Source text - Bulgarian Проблемът за отношението между наука и религия се появява през Новото време, когато нарастването на знанието води дотам, че някои положения, утвърждавани с векове от християнството, биват опровергани от научните открития. С появата на еволюционната теория на Дарвин и с развитието на т.нар физиологически материализъм познавателните претенции на религията (респ. християнството) са подложени на съмнение, а все по-популярно става виждането, че религията се занимава по-скоро с морална проблематика. Дюи пише в текста си "Една обща вяра" (1934): "Кризата днес, що се отнася до интелектуалното съдържание на религиозното вярване, е причинена от промяната в интелектуалния климат, дължаща се на нарастването на нашето познание и нашите средства за разбиране" . Дори в Америка, където голяма част от населението се състои от вярващи, добре образованите хора (като Бенджамин Пърс и Уилям Джеймс) осъзнават това набиращо сила противопоставяне. Много от популярността на Джеймсовия прагматизъм се дължи на опита му за решение на този проблем- това се доказва и от научната дискусия в България между Иван Саръилиев и Димитър Михалчев, където първият застава явно на страната на "прагматизма", възприемайки го като философия на примирението между наука и религия. През 1931 г. се провежда дебата му с Димитър Михалчев , в който Саръилиев защитава позицията на Джеймс и вижда възможност за съчетание на естествените науки с религиозните принципи. Всъщност това е и най-сериозният дебат върху прагматизма в България до 1989 г. В своето изложение Саръилиев свързва традиционната наука с механицизма, а религията- с индетерминизма и идеализма. Според него най-новите открития в науката отричат възгледа, характерен за XIX. век, че "всичко действително е материално" . Саръилиев цитира астрономите Джийнс (Jeans) и Едингтън (Eddington) в подкрепа на тезата си, че съвременните учени се обръщат спокойно към религията. Българският философ не се позовава на принципа на ползата, когато утвърждава нуждата от хармония между науката и религията. Въпреки това Михалчев заявява в своята критика: "Науката като наука е била, е и ще бъде винаги безкористна. Това не престава да е безусловно вярно дори и тогава, когато хиляди научни истини са били изкористени и оползотворени за нуждите на човека и за неговата житейска практика." . Идеята на Саръилиев е доста по-различна, а именно, че в самите религиозни принципи (за съществуването на висша сила, за безсмъртието на душата) се крият истини, които ще бъдат открити от науката рано или късно (самият Джеймс смята, че религията може да даде доказателствен материал за своите принципи, и не случайно е един от основоположниците на Американското общество за изследване на психиката (което се занимава с това, което днес наричаме парапсихология), като се надява, че много феномени ще бъдат изучени достатъчно подробно от науката- накратко, религията има и познавателна, а не само морална стойност; тя не само носи индивидуална полза на индивида, но и може да "оплоди" новите научни теории.
Михалчев обаче продължава със своята критика: "Никога и никъде науката не се е занимавала с Бога, нито е чувствала нужда от него, та да има смисъл да се пише сега, че през XX век тя се била повърнала отново за старата мисъл за Бога като дух-творец" . Следва нов отговор на Саръилиев, в който той обвинява Михалчев в неразбиране на въпросите, засегнати в първата книга. Действително Михалчев не признава индетерминизма въпреки всички нови открития във физиката и дори подценява делото на Айнщайн и Бор. Саръилиев обяснява, че в модерната наука материализмът не е актуален, а механицизмът е окончателно оборен. Освен това той заявява в противовес на думите на опонента си, че вярата не се нуждае от доказване, и че "великите философи винаги търсят доказателства за вярата си" . Така се сблъскват две гледни точки, едната от които клони към прагматизма в Джеймсовата му версия, а другата изцяло отрича възможността науката да участва в познаването на света съвместно с религията.
Прагматизмът се появява в епоха на подобно раздвоение между вярата и интелекта на всеки сериозно образован човек. Решението, което той предлага, е сближаване на вече отдалечените сфери чрез нова концепция за знанието и вярата, чрез реконструкция на представите за наука и религия. Това само по себе си представлява едно трудно и енергоемко начинание, защото означава, че трябва да се реконструират пространни дялове на философията като епистемология, метафизика, етика и религиозна философия.
Translation - English The problem of the relation between science and religion appeared in New Times when the increasing of knowledge resulted in scientific repudiation of some Christian principles which had been believed in for centuries. When Darwin’s theory of evolution appeared and so called physiological materialism had been developed, the epistemological claims of religion (in respect Christianity) were questioned, and the view that religion must deal only with moral became popular.
As Dewey wrote in his article “A Common Faith” (1934): "The crisis today as to the intellectual content of religious belief has been caused by the change in the intellectual climate due to the increase of our knowledge and our means of understanding"[10]. Even in America where most of population are believers, the well educated people (like Benjamin Peirce and William James) realized this growing controversy. James’ pragmatism became much popular due to his attempt to solve this issue. An argument for this is the scientific discussion between Ivan Sarailiev[11] and Dimitar Mihalchev where the former held the “pragmatist” standpoint, conceiving it as a philosophy of conciliation between science and religion. In 1931 he carried out a debate with Dimitar Mihalchev[12] in which he defended James’ point of view and supposed a possibility for combining natural science with principles of religion. In fact, it is the most subtle debate over pragmatism in Bulgaria up to 1989. In his expose Sarailiev connected traditional science with mechanicism, and religion with indeterminism and idealism. In his opinion, the most actual scientific discoveries repudiate the view that “all real is material” [13] so characteristic of XIX century. Sarailiev cited the astronomers Jeans and Eddington in order to find support for his thesis that contemporary scientists appeal to religion. The Bulgarian philosopher didn’t appeal to the principle of utility while he was trying to confirm the necessary harmony between science and religion. Despite that, Mihalchev stated in his criticism: “Science as such always has been and always will be disinterested. It remains unconditional even when thousands scientific truths were distorted and used in the name of the needs of humanity and its living”[14]. The thesis of Sarailiev differs significantly: in religious principles (about the existing of a Supreme power, about immortality of the soul) themselves are hidden some truths which science will find earlier or later (James himself maintained that religion can prove its principles, and, furthermore, he was one of the founders of American society for Psychic research; James hoped for future scientific research of parapsychological phenomena in detail because, he believed, religion has value not only in moral perspective but and in epistemological as well; religion is not only useful for every human being- it also can be fruitful for future scientific pieces of research). Notwithstanding, Mihalchev went on: “Never and nowhere science has dealt with God, or has felt some need of him either, so there is no point writing now that it would turn back to the old idea of God as a Spirit-Creator in XX century[15]. An answer by Sarailiev followed in which he criticizes Mihalchev of misunderstanding of the issues considered in the first Sarailiev’s book. It is a fact that Mihalchev rejected indeterminism despite all range of discoveries made by modern science, and he even underestimated Einstein’s and Bohr’s work. Sarailiev explained that materialism is not popular with modern science, and that mechanicism had been completely repudiated. Furthermore, he stated in contrast with his opponent that belief doesn’t need evidences and that “the great philosophers always seek evidences of it”[16]. Thus, two disparate points of view collided: the first of these is close to James’ pragmatism, and the other completely rejects the possibility science and religion together to participate in the knowing of the world.
Pragmatism appeared in the days when the well educated people were in a dilemma between faith and intellect. The pragmatist answer to the problem consists in bringing the separated realms closer through both a new conception of knowledge and faith, and reconstruction of traditional concepts of science and religion. It was a difficult and exhausting task because it means that some comprehensive branches of philosophy, like epistemology, Metaphysics, Ethics and religious philosophy have to be reconstructed.
Expertise