This site uses cookies.
Some of these cookies are essential to the operation of the site,
while others help to improve your experience by providing insights into how the site is being used.
For more information, please see the ProZ.com privacy policy.
نقاط مستوى المحترفين: 138, الأسئلة المُجابة: 66, الأسئلة المطروحة: 16
سجل المشاريع الماضية
17 المشاريع المُدْخَله 2 رأيٌ إيجابي من المتعاقدين الخارجيين
تفاصيل المشروع
موجز المشروع
تأكيدات
Translation حجم: 12393words تمت Apr 2011 Languages: أنجليزي إلى بلغاري
Medical Trial
Medical trial materials: patient and physician materials (brochures, posters, visit guide, informed consent, inclusion/exclusion criteria, privacy policy).
الطب العام
لا تعليق
Editing/proofreading حجم: 28111words تمت Mar 2011 Languages: أنجليزي إلى بلغاري
Financing and Investment in the Geothermal Energy Sector
Financial aspects and investment strategies for the geothermal energy sector; advantages of geothermal energy, status, sample projects, risks and barriers, legal and policy environment in the EU.
الطاقة \ توليد الكهرباء
لا تعليق
Translation حجم: 10684words تمت Mar 2011 Languages: أنجليزي إلى بلغاري
Technical Operation, Maintenance and Safety Manuals
Declarations of conformity and technical operation, maintenance and safety manuals for a tachometer, heat tracing system, demister pad, pumps and a CW-Valve for Turbine.
علم الميكانيك \ الهندسة الميكانيكية
لا تعليق
Editing/proofreading حجم: 12000words تمت Jan 2011 Languages: أنجليزي إلى بلغاري
Technical Operation Manual, 12 000 words
Operation and trouble-shooting of chain conveyors.
علم الميكانيك \ الهندسة الميكانيكية
لا تعليق
Translation حجم: 11413words تمت Jan 2011 Languages: أنجليزي إلى بلغاري
Bulgarian Privacy Report
Bulgarian privacy laws and legal practices.
القانون عموماً
لا تعليق
Translation حجم: 7000words تمت Nov 2010 Languages: أنجليزي إلى بلغاري
Air Condensers and Air Coolers Manual
Product specifications, technical data, product safety, transportation and storage, service instructions, discards and recycling, troubleshooting, etc.
علم الميكانيك \ الهندسة الميكانيكية
إيجابي Blue Board outsourcer (20 to 50 entries): Highly attentive to details, technical terms
Translation حجم: 100000words تمت Sep 2010 Languages: أنجليزي إلى بلغاري
Power Plant Equipment Manuals
Machine equipment specifications and manuals.
الهندسة النووية\العلوم
لا تعليق
Editing/proofreading حجم: 156562words Languages: أنجليزي إلى بلغاري
Translation Quality Assessment Report of EU-related Book
QA report of a book related to EU Affairs and lobbying practices.
العلوم الاجتماعية، علم الاجتماع، الأخلاقيات، إلخ
إيجابي Blue Board outsourcer (0 to 5 entries): It was a pleasure to work with Vladka: She is quick and professional and remarkably thorough. Highly recommended.
Translation حجم: 1633words تمت Mar 2010 Languages: أنجليزي إلى بلغاري
1633 words, Entertainment services website
أخرى
لا تعليق
Translation حجم: 406pages Duration: Oct 2009 to Mar 2010 Languages: أنجليزي إلى بلغاري
406 pages of a crime novel
"Level 21" is a crime novel written by the bestselling author of "CSI: Miami" TV series, Anthony Zuiker. The translation is to be published in the coming months.
الشعر والأدب
لا تعليق
Translation حجم: 60days Duration: Oct 2009 to Nov 2009 Languages: أنجليزي إلى بلغاري
Cognitive Debriefing for Linguistic Validation into Bulgarian
Cognitive Debriefing as a part of a Linguistic validation project of a Cancer Dyspnoea Scale.
The job involved extensive stage non-small cell lung cancer patients
recruitment, interviewing, linguistic and outcome reports, proof-reading.
الطب العام
لا تعليق
Translation حجم: 521pages Duration: Aug 2008 to Jan 2009 Languages: أنجليزي إلى بلغاري
521 pages translation of an encyclopedia
The title of the encyclopedia is "The World's Religions". It includes information on the history and development of the world's religions. Popular science fiction, written by renown world scientists, researchers and university professors. Academic style. The translation is to be published this year.
الدين
لا تعليق
Translation حجم: 269pages Duration: Aug 2007 to Nov 2007 Languages: أنجليزي إلى بلغاري
269 pages translation of a biographical novel
This is a historical biographical novel under the title "The Last Station", by American author Jay Parini.
It is dedicated to the last years of Lev Tolstoy's life. The translation was published in 2008.
الشعر والأدب
لا تعليق
Translation حجم: 10914words تمت Aug 2007 Languages: أنجليزي إلى بلغاري
10914 words for the European Commission
The European Commission's website for customer education, elaborating on the subjects of finance, insurance, loans, consumer rights, etc.
(www.dolceta.eu)
العلوم المالية عموماً, التأمين
لا تعليق
Translation حجم: 674pages Duration: Oct 2006 to Mar 2007 Languages: أنجليزي إلى بلغاري
674 pages translation of a non-fiction novel
A bestselling history novel, called "The Other Boleyn Girl", by UK writer Philipa Gregory. This translation was published in 2007.
The Other Boleyn Girl is an excellent portrayal of one of the most fascinating eras in English history, the turbulent reign of Henry VIII. Under Henry's direction, the English Court changes course, breaking from the Roman Church in order to dissolve Henry's marriage to Katherine of Aragon, who cannot provide a living heir to the throne.
الشعر والأدب
لا تعليق
Translation حجم: 4984words Languages: أنجليزي إلى بلغاري
4984 words of Tender documentation for Transportation outsourcing
السيارات \ المركبات والشاحنات, النقل \ وسائط النقل \ الشحن
لا تعليق
Translation حجم: 2500words Languages: أنجليزي إلى بلغاري
Electrical Appliances, installation and wiring website translation
الإلكترونيات \ هندسة الإلكترونيات
لا تعليق
More
Less
Payment methods accepted
باي بال , حوالة مصرفية
حافظة
نماذج من النصوص المُترجمة: 3
أنجليزي إلى بلغاري: Privacy International Report General field: القانون/براءات الاختراع Detailed field: القانون عموماً
لغة نص المصدر - أنجليزي Sector-based laws
The Law for Protection of Personal Data sets forth the general minimal standard, which is obligatory to meet with regard to the processing of personal data in all spheres of public relations. Different sector-based laws contain provisions which guarantee lawful processing of personal data in specific spheres. Parts of these sector-based laws refer to the general provisions of the LPPD.
However, there are also sector-based laws which set forth more detailed regulation with regard to the processing and protection of personal data. Among these laws there are: the Law on Health; the Electronic Document and Electronic Signature Law (EDESL); the Electronic Commerce Act (ECA); the Law on Electronic Communications; the recently approved Law for Providing Services; the Law for the Credit Institutions (LCI); the Law for the Measures against Money Laundering (LMAML); the Access to Public Information Act; the Law on Prevention and Disclosure of Conflict of Interests; the Law for Publicity of the Property of Persons Occupying High State Positions; the Law on Access and Disclosure of Documents and on Announcement of Affiliation of Bulgarian Citizens to the State Security and the Intelligence Services of the Bulgarian National Army; the Ministry of Interior Act, in force from 24 February 2006;the Bulgarian Special Investigation Devices Act;
The Family Code provides adequate protection of personal data for birth parents, adopted children and adoptive parents. The regulation creates two new registers, one containing information about children subject to adoption, the other about the parents wishing to adopt children. Both registers contain information about their health and family status, property, as well as various details about the personal and family life of the concerned individuals.
ترجمة - بلغاري Секторни закони
Законът за защита на личните данни определя общия минимален стандарт, задължителен при обработването на лични данни във всички сфери на връзките с обществеността. Различните секторни закони съдържат норми, гарантиращи законното обработване на лични данни в отделни сфери. Части от тези секторни закони се позовават на основните разпоредби, заложени в ЗЗЛД.
Въпреки това има и секторни закони, които установяват по-подробни наредби относно обработването и защитата на личните данни. Сред тези закони попадат: Закон за здравето; Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП); Закон за електронната търговия (ЗЕТ); Закон за електронните съобщения; наскоро одобреният Закон за дейностите по предоставяне на услуги; Закон за кредитните институции (ЗКИ); Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП); Закон за достъп до обществена информация; Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси; Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности; Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия; Закон за Министерство на вътрешните работи, в сила от 24.02.2006 г.; Закон за специалните разузнавателни средства;
Семейният кодекс предвижда адекватна защита на личните данни на биологични родители, осиновени деца и осиновители. Наредбата урежда създаването на два нови регистъра: един с информация за децата, подлежащи на осиновяване, и втори – за родителите, желаещи да осиновят деца. И двата регистъра съдържат информация за здравословното състояние, семейното положение, имущественото състояние, както и подробности за личния и семейния живот на съответните лица.
أنجليزي إلى بلغاري: Biography/History General field: أخرى Detailed field: التاريخ
لغة نص المصدر - أنجليزي The Azerbaijani Popular Front was created officially in 1989. In August 1989, his Birlik Society in the Azerbaijani Democratic Movement was published.
1990 Black January
During the Black January crackdown, the Soviets managed to suppress all efforts to disseminate news from Azerbaijan to the local population and the international community. On the eve of the Soviet military invasion in Baku, an energy supply source to Azerbaijani TV and State Radio was blown up by intelligence officers in order to cut off the population from any source of information. TV and radio was silent and all print media was banned. But Mirza Khazar and his staff at Radio Free Europe/Radio Liberty succeeded in broadcasting daily reports from Baku, making it the only source of news to Azerbaijanis within and outside of the country for several days. The Kremlin leadership tried hard to keep the outside world and the population inside Azerbaijan unaware of the military invasion, but Mirza Khazar and his staff foiled this attempt. Thanks to Mirza Khazar and his staff at Radio Liberty, Azerbaijanis in and outside Azerbaijan, as well as the international community, learned about the Soviet invasion and gained a chance to organize protest actions. Shocked by this "surprising" development, the government of the USSR complained officially to the United States about Radio Liberty's coverage of the military invasion of Azerbaijan. The January 20, 1990 broadcasts turned Mirza Khazar into a legend among Azerbaijanis in and outside Azerbaijan. Melahet Agacankizi, a well-known Azerbaijani poetess and writer, described Mirza Khazar’s appearance on radio at the time of the Soviet military invasion as follows: “On January 20, Mirza Khazar with his God-given divine voice, gave hope to the dying Azerbaijani people.” His distinctive voice and his name are familiar to Azerbaijanis inside and outside Azerbaijan.
ترجمة - بلغاري Народният фронт на Азербайджан официално се учредява през 1989 г. През август 1989 г. се публикува статията му „Бирликско общество в Азербайджанското демократическо движение”.
Черният Януари от 1990 г.
По време на кризата, известна под названието „Черния Януари”, социалистите успяват да осуетят всички опити за предаване на новини от Азербайджан, имащи за цел да информират както местното население, така и международната общност. В навечерието след навлизането на военни съветски части в Баку, офицерите от разузнаването спират електрозахранването на азербайджанската национална телевизия и радио, с цел да ограничат достъпа на народа до средствата за масова информация. Телевизията и радиото замлъкват, а работата на печатните медии е спряна. Въпреки това Мирза Хазар и неговият екип от радио „Свободна Европа” успешно излъчват ежедневните новини от Баку и се превръщат в единствения източник на информация за азербайджанците на територията на страната и зад граница, в продължение на няколко дена. Ръководството в Кремъл прави всевъзможни опити да скрие факта за съветското военно нападение от външния свят, както и от живущите в Азербайджан. Независимо от всичко, Мирза Хазар и неговият екип от радио „Свободна Европа” осуетяват тези опити. Благодарение на Мирза Хазар и неговия екип от радио „Свободна Европа”, азербайджанците в страната и извън нея, както и международната общност, са поставени в известност относно съветската атака и получават възможността за организиране на протестни акции. Шокирано от този „изненадващ” развой на събитията, правителството на СССР се жалва официално на САЩ по повод репортажите на радио „Свободна Европа” за военното нападение в Азербайджан. На 20.01.1990 г. медиите превръщат Мирза Хазар в легендарна фигура не само в Азербайджан, но и зад граница. Мелахет Агасанхизи, известна азербайджанска поетеса и писателка, описва радио изявите на Мирза Хазар по време на съветската военна атака по следния начин: „На 20 януари Мирза Хазар, със своя омаен божествен глас, вдъхна искрица надежда на умиращите азербайджанци.” Неговият специфичен тембър и името му са добре познати на азербайджанците както в родината им, така и извън нея.
أنجليزي إلى بلغاري: George Orwell, "The Clergyman's Daughter" General field: الفن/الأدب Detailed field: الشعر والأدب
لغة نص المصدر - أنجليزي She made it a rule, whenever she caught herself not attending to her prayers, to prick her arm hard enough to make blood come. It was her chosen form of self-discipline, her guard against irreverence and sacrilegious thoughts.
With the pin poised in readiness she managed for several moments to pray more collectedly. Her father had turned one dark eye disapprovingly upon Miss Mayfill, who was crossing herself at intervals, a practice he disliked. A starling chattered outside. With a shock Dorothy discovered that she was looking vaingloriously at the pleats of her father’s surplice, which she herself had sewn two years ago. She set her teeth and drove the pin an eighth of an inch into her arm.
...................
The two pivots, or foci, about which the social life of the town moved were Knype Hill Conservative Club (fully licensed), from whose bow window, any time after the bar was open, the large, rosy- gilled faces of the town’s elite were to be seen gazing like chubby goldfish from an aquarium pane; and Ye Olde Tea Shoppe, a little farther down the High Street, the principal rendezvous of the Knype Hill ladies. Not to be present at Ye Olde Tea Shoppe between ten and eleven every morning, to drink your ‘morning coffee’ and spend your half-hour or so in that agreeable twitter of upper-middle- class voices (‘My dear, he had NINE spades to the ace-queen and he went one no trump, if you please. What, my dear, you don’t mean to say you’re paying for my coffee AGAIN? Oh, but my dear, it is simply TOO sweet of you! Now tomorrow I shall SIMPLY INSIST upon paying for yours. And just LOOK at dear little Toto sitting up and looking such a CLEVER little man with his little black nose wiggling, and he would, would he, the darling duck, he would, he would, and his mother would give him a lump of sugar, she would, she would. THERE, Toto!’), was to be definitely out of Knype Hill society. The Rector in his acid way nicknamed these ladies ‘the coffee brigade’. Close to the colony of sham-picturesque villas inhabited by the coffee brigade, but cut off from them by its larger grounds, was The Grange, Miss Mayfill’s house. It was a curious, machicolated, imitation castle of dark red brick— somebody’s Folly, built about 1870—and fortunately almost hidden among dense shrubberies.
...............
The front garden was choked with ragged fir-trees and a great spreading ash which shadowed the front rooms and made it impossible to grow any flowers. There was a large vegetable garden at the back. Proggett did the heavy digging of the garden in the spring and autumn, and Dorothy did the sowing, planting, and weeding in such spare time as she could command; in spite of which the vegetable garden was usually an impenetrable jungle of weeds.
Dorothy jumped off her bicycle at the front gate, upon which some officious person had stuck a poster inscribed ‘Vote for Blifil- Gordon and Higher Wages!’ (There was a by-election going on, and Mr Blifil-Gordon was standing in the Conservative interest.) As Dorothy opened the front door she saw two letters lying on the worn coconut mat. One was from the Rural Dean, and the other was a nasty, thin-looking letter from Catkin & Palm, her father’s clerical tailors. It was a bill undoubtedly. The Rector had followed his usual practice of collecting the letters that interested him and leaving the others. Dorothy was just bending down to pick up the letters, when she saw, with a horrid shock of dismay, an unstamped envelope sticking to the letter flap.
....................
The Rector was standing before the empty grate, warming himself at an imaginary fire and reading a letter that came from a long blue envelope. He was still wearing his cassock of black watered silk, which set off to perfection his thick white hair and his pale, fine, none too amiable face. As Dorothy came in he laid the letter aside, drew out his gold watch and scrutinized it significantly.
‘I’m afraid I’m a bit late, Father.’
‘Yes, Dorothy, you are A BIT LATE,’ said the Rector, repeating her words with delicate but marked emphasis. ‘You are twelve minutes late, to be exact. Don’t you think, Dorothy, that when I have to get up at a quarter past six to celebrate Holy Communion, and come home exceedingly tired and hungry, it would be better if you could manage to come to breakfast without being A BIT LATE?’
It was clear that the Rector was in what Dorothy called, euphemistically, his ‘uncomfortable mood’. He had one of those weary, cultivated voices which are never definitely angry and never anywhere near good humour—one of those voices which seem all the while to be saying, ‘I really CANNOT see what you are making all this fuss about!’ The impression he gave was of suffering perpetually from other people’s stupidity and tiresomeness.
.................
The previous summer he had succeeded in growing a perfect leviathan of a pumpkin, a fiery red thing so enormous that it took two men to lift it. This monstrous object had been placed in the chancel, where it dwarfed the altar and took all the colour out of the east window. In no matter what part of the church you were standing, the pumpkin, as the saying goes, hit you in the eye. Mr Toagis was in raptures. He hung about the church at all hours, unable to tear himself away from his adored pumpkin, and even bringing relays of friends in to admire it. From the expression of his face you would have thought that he was quoting Wordsworth on Westminster Bridge:
Earth has not any thing to show more fair:
Dull would he be of soul who could pass by
A sight so touching in its majesty!
Dorothy even had hopes, after this, of getting him to come to Holy Communion. But when the Rector saw the pumpkin he was seriously angry, and ordered ‘that revolting thing’ to be removed at once. Mr Toagis had instantly ‘gone chapel’, and he and his heirs were lost to the Church for ever.
ترجمة - بلغاري Това беше личният й дисциплинарен подход в борбата с кощунствената разсеяност. Дороти отдавна следваше това свое правило – при всяко провинение да се самонаказва с убождане по ръката, при това със стръвно усърдие, до кръв.
Под угрозата от очакващата я в готовност топлийка, тя съумя да се моли по-благочестиво. Баща й беше обърнал смръщен поглед към мис Мейфил, която от време а време се кръстеше – нещо, което той никак не одобряваше. Отвън се носеше звънкото цвърчене на скорец. Внезапно Дороти се улови, че погледът й тщеславно пробягва по диплите на бащиния стихар, който собственоръчно беше ушила преди две години. Тя стисна зъби и заби топлийката почти на половин сантиметър в ръката си.
.................
Светският градски живот се въртеше около две основни оси. Една от тях беше Клуба на Консерваторите на Найп Хил (с търговски лиценз за продажба на всички видове спиртни напитки), през чиито заоблени еркерни прозорци по всяко време след отварянето на бара човек можеше да мерне месестите розовеещи лица на най-отбраните местни джентълмени, взиращи се през прозореца, подобно на угоени златни рибки през стъклото на аквариум. Малко по-нататък по Главната улица беше „Старинната Чайна“ – кътчето за ежедневното рандеву на дамите в Найп Хил. Да не бъде човек в „Старинната Чайна“ между десет и единадесет часа всеки ден за сутрешното кафе и да не се потопи във вихъра на половинчасовите очарователни възклицания на представителките на едрата буржоазия от типа на: „Ах, скъпа, представи си само: с девятка пика срещу туз-дама не кози нито веднъж, моля ти се!... О, мила, нима пак смяташ да платиш за кафето ми? Ах, драга, това е просто прекалено! Утре наистина ще настоявам да платя твоето!... Но, скъпа, само погледни какъв ми е Тото – умно мъжленце с черно носленце! Ето, мамичка ще му даде захарче! На, Тоти, мъничето ми!“, това би означавало човек да се окаже извън кръга на отбраното общество в Найп Хил. Ректорът хапливо, както винаги, беше нарекъл светските дами „кафеените гвардейци“. Недалеч от уж „живописните“ вили, обитавани от кафеения отряд, но на много по-обширен участък, беше разположена Грейндж – къщата на мис Мейфил. Тя представляваше зъбчата имитация на крепост от тъмночервена тухла – причудливо хрумване на някой безумец, построена някъде през 1870 година – и за щастие почти скрита от погледа зад избуял храсталак.
..................
Градината пред дома беше победена от нашествието на рошави ели и един могъщ и гъст ясен, който не пускаше никаква светлина през прозорците и убиваше цветята в двора. Отзад бе разположена обширна зеленчукова градина. Прогет я прекопаваше зиме и лете, а Дороти сееше и плевеше, като на тези свои занимания отдаваше всичкото си останало свободно време. Ала въпреки това зеленчуковата градина се бе превърнала в непроходима джунгла от плевели.
Дороти скочи от велосипеда. На входната врата някой досадник беше залепил плакат с лозунг: „Гласувайте за Блифил-Гордън и за Висока Заплата!“ (наближаваха избори и консерваторите бяха издигнали кандидатурата на господин Блифил-Гордън). Дороти отвори вратата и видя двете писма, които лежаха на протритата изтривалка с цвят на кокос. Едното беше от старши-свещеника на епархията, а другото, което имаше отвратително тъничък вид, беше от бащините й шивачи от работилницата „Каткин и Палм“. Те, без никакво съмнение, му изпращаха сметката. Баща й вероятно вече бе взел писмата, които го интересуваха, и бе оставил другите. Дороти тъкмо се беше навела да ги вдигне, когато, в мигновен пристъп на ужас, забеляза един плик без марка, който стърчеше от процепа за писма.
.................
Ректорът стоеше пред празната камина, грееше се на някакъв въображаем огън и четеше писмо, което беше извадил от продълговат син плик. Той още не беше съблякал черното копринено расо, което красиво контрастираше с белоснежните му коси и с бледото, изтънчено и съвсем не добродушно лице. Когато видя Дороти, той остави писмото на една страна, извади златния си часовник и многозначително се вгледа в него.
- Татко, боя се, че малко закъснях.
- Да, Дороти, тъкмо малко – каза Ректорът, наблягайки леко, но изразително на думите й. – Ако трябва да сме точни, закъсняваш с дванадесет минути. Не смяташ ли, Дороти, че когато ми се налага да ставам в шест и четвърт, за да дам причастие, след което се прибирам съвсем капнал и прегладнял, няма да е по-добре, ако ти се появяваш на закуска без да закъсняваш толкова малко?
Стана ясно, че Ректорът днес беше в настроение, което Дороти наум образно наричаше „неразположено“. В гласа му отекваше истинско оттегчение – глас, който никога не звучи истински сърдито, нито пък добронамерено. Това беше един от онези гласове, чиято интонация сякаш винаги казваше: „Наистина не разбирам какво толкова се впрягаш!“. Видът на Ректора красноречиво демонстрираше вечната мъка, която му причиняваше досадната глупост на околните.
..................
А преди една година мистър Тогис успя да отгледа един истински левиатан – грамадна огнено-червена тиква, за чието пренасяне беше необходимо да се ангажират двама души. Гигантският зеленчук беше поставен в нишата на олтара, под витражния прозорец, където не пропускаше светлината и тържествено царуваше. Независимо от това в коя част на църквата застанеше човек, тиквата, както се казва, биеше на очи. Мистър Тогис стигаше до истинско опиянение. За него беше непосилно да се откъсне от обожаваната червена тиква, и дори водеше роднини и приятели да й се полюбуват. Съдейки по изражението на лицето му, човек би заключил, че той декламира сонета на Уърдсуърт, посветен на Уестминстърсия мост:
Тъй чуден миг светът не е познал –
бездушен ще е, който отминава
покрай такава гледка величава*
(*Превел от английски Ангел Игов)
Тогава у Дороти дори проблясваше надежда, че след това събитие тя ще може да го убеди да се причестява редовно. Ала когато Ректоът видя тиквата, се вбеси и нареди „на минутата да изхвърлят това безобразие“. Мистър Тогис веднага избра друг храм и вяра и всичките му наследници бяха навеки изгубени за църквата „Св. Ателстан“, също като него.
More
Less
مؤهلات في الترجمة
Master's degree - University of Veliko Tarnovo, Bulgaria - European Master's Diploma in English>Bulgarian Translation
الخبرة
سنوات الخبرة في الترجمة: 21. مسجل في بروز.كوم:Nov 2007 أصبح عضوا Nov 2009
أنجليزي إلى بلغاري (University of Veliko Tarnovo, Philology, verified) روسي إلى بلغاري (Russian Language School "A.S. Pushkin") بلغاري إلى أنجليزي (University of Veliko Tarnovo, MA Translation)
العضوية
N/A
برمجيات
Across, Adobe Acrobat, Adobe Illustrator, Adobe Photoshop, Idiom, Indesign, memoQ, Microsoft 365, Microsoft Excel, Microsoft Word, Powerpoint, Trados Studio
عضو منذ Nov '09
Vladka Sokolova (formerly Kocheshkova) 
الخبرة 
2 رأيٌ إيجابي من المتعاقدين الخارجيين 
