Картите на Мари Тарп Организацията „Картите на Мари Тарп“ представя делото на изтъкнатата океанографка Мари Тарп и нейната карта на дъното на Световния океан. Тази карта даде на света точен и детайлен поглед върху океанското дъно. Най-значимото откритие на Мари Тарп - пукнатината, преминаваща през средата на Средноатлантическия хребет, се вижда ясно на картата и представлява доказателство за разширяването на морското дъно и съществуването на континентален дрейф. (Google Земя)

Придвижване на континентите Всеки, който разгледа картата на света, вижда, че някои отдалечени на голямо разстояние масиви суша изглеждат като части от едно цяло. Това е довело до предположението, че земи, които някога са били едно цяло, в праисторически времена са били разцепени и са се разделили едни от други. Никой не знае кой пръв е изказал подобно твърдение. Това може да е станало не по-рано от XVI век, когато е била картографирана Южна Америка и се е видяло как източната й брегова ивица съвпада със западната брегова ивица на Африка. В продължение на векове това е била една популярна идея без място в научната теория. Обаче някои учени са сравнили брегови ивици на различни земи -например австралийският геолог Луис Вернаки, който през 1899 г. е впечатлен от приликата на геологичните формации в Антарктида и Австралия. Основател на теорията за континенталния дрейф е Алфред Вегенер (1880 - 1930), който през 1912 г. започнал да изнася лекции за нея и през 1915 г. публикувал „Произходът на континентите и океаните" ("Die Enstehung der Kontinente und Ozeane"). Той поддържал тезата, че континентите са като огромни салове от сравнително лека скала, които се плъзгат по земната кора. Вегенер постулирал, че някога всички дйешни континенти са били съединени в праисторическия свръх континент Пангея. (БГ Наука)

В литературата се посочват няколко теории (хипотези) обясняващи причините за тектонските движения предизвикващи земетресенията: пулсационна - обясняваща явлението като следствие от редуващи се едно след друго свивания и разтягания на земната кора, което съответно предизвиква нейното нагъване, разкъсване и образуване на континентите; хипотезата за конвекцията (бавното разместване) или за континенталния дрейф, предполагаща, че континентите са се отместили един от друг като свободното пространство се е запълнило с вода; хипотеза за тектониката (движението) на плочите, според която земната кора е разделена на няколко огромни (континентални) плочи движещи се една спрямо друга в различни посоки. (УАСГ)